Православен храм „Св. Архангел Михаил“

Православен храм „Св. Архангел Михаил“

Православният храм „Св. Архангел Михаил“ в село Горица е изграден в средата на XIX век и е един от най-значимите духовни и културни паметници в района. Неговото строителство е тясно свързано с Възрожденските стремежи на местното население за съхраняване на православната вяра и българската идентичност.

Идеята за изграждане на каменна църква възниква след откриването на училище в селото през 40-те години на XIX век. Въпреки сериозните пречки и забраната от страна на османските власти, жителите на Горица успяват да получат официално разрешение за строеж след настояване пред Високата порта в Цариград. През 1853 г. – смелите пратеници от селото Тодор Пирьов и Желю Топала поемат към Цариград, за да поискат от султана разрешение за строеж на собствена църква. Тяхното усилие не остава без резултат и през 1856 г. църквата е завършена и осветена. Храмът е наречен „Св. Архангел Михаил“ небесния закрилник на селото и отваря врати, за да събере общността в молитва и обред.

Църквата е трикорабна, без купол, със здрави каменни стени. Вътрешното пространство е разделено от два реда дървени колони, а таваните над трите кораба са равни. Особено ценни са иконостасът и владишкият трон, украсени с богата дърворезба, в която се съчетават геометрични мотиви, растителни елементи, птици и ангелски образи.

В продължение на десетилетия духовен водач на храма е протойерей Ангел Радев, родом от селото. Син е на заможни родители и има щастието да учи в Цариград. Според запазено предание, през 1871 г. той посрещнал В. Левски в с. Орман, укрива го и на следващия ден отишъл заедно с него в с. Еркеч при поп Петко Дойнов. Той служи тук 46 години до смъртта си през 1918 г. на 85 годишна възраст. В знак на признателност той e погребан в двора на църквата.

През 70-те години на XX век храмът „Св. Архангел Михаил“ е обявен за паметник на културата. Днес той е сред най-старите действащи православни църкви на територията на община Поморие и продължава да бъде жив духовен център за местната общност.

Там, където Стара планина разстила зелените си поли към морето, се крие една течна изповед. Скрит под дебелите сенки на вековни дървета, водопадът край Горица пее своята вечна песен – мелодия от пръски, светлина и камък.

Водата не просто пада, тя танцува. Спуска се по скалите като разпилени нишки от жив кристал, разбивайки се в хиляди диамантени капки, които напояват жадния мъх. Тук времето не се измерва в часове, а в ритъма на потока, който неуморно дълбае пътя си към сърцето на гората.

Всичко тук е просто идеално. Природата е наредила всеки камък и всяко клонче с прецизността на велик творец. Това е прекрасно място за туризъм, отдих и разходки, а за любителите на фотографията всеки ъгъл предлага неповторим кадър. 

Това е място за смирение. Място, където човек спира да говори, за да чуе какво му шепне гората. Водопадът е душата на тази местност – дива, чиста и безкрайна. Една идеална приказка от вода, сгушена в прегръдката на природата край село Горица.

Координати

Доброванските гъби представляват три причудливи скални мегалита с форма на гигантски гъби, разположени на едно място в Източна Стара планина недалеч от с. Горица между селата Сини рид и Козичино. Някога там се е намирало село Доброван но през далечната 1963 година населението е било изселено и от тогава селото не съществува. Гледката от Доброванските гъби е неповторима панорама към целия Бургаски залив, като мястото е идеално за любителите на природата и фотографията.
Това скално образувание е част от огромен светилищен комплекс, датиращ още от древни времена, което показва, че то е имало култово значение за древните обитатели на региона.
Съществува хипотеза, че Доброванските гъби са дело на хора, дошли от Древен Египет. Според нея египетски жреци, след като били прогонени, пренесли със себе си многобожието, въпреки наложеното от Ехнатон поклонение единствено към бога Слънце. Никола Николов твърди, че върху гъбите могат да бъдат разпознати изображения и сцени от древноегипетската митология.

Скалните гъби са оформени от природни процеси, но също така според някои източници носят следи и символика, които ги свързват с древните вярвания и енергийни места. Доброванските гъби са обявени за природна забележителност през 1973 г.

Координати

Защитена местност „Чаирите“ е малка природозащитена територия с площ около 2 ха, създадена с цел опазване на естествено находище на блатно кокиче (Leucojum aestivum). То е включено в Червената книга на България като рядък вид растение .
Намира се в землището на с. Горица, община Поморие, област Бургас, в близост до река Хаджийска.
Местността е защитена поради значението на растението като застрашен вид и като източник на галантамин, използван в медицината от който се произвеждат лекарствени продукти и най-вече лекарството “Нивалин” за лечение на детски паралич.

Маршрутите са подходящи за разходки сред природата и са ясно обозначени с разстояние и ориентировъчно време. Пътеките предлагат спокойствие, чист въздух и красиви гледки – идеални за семейни разходки, почивка или лек планински преход.

Винарна „Санта Сара“ е винено имение в село Горица, община Поморие, област Бургас, основано около 1999–2000 г.. Разполага с около 40 ха лозови насаждения и произвежда качествени червени, бели и розе вина, част от които се изнасят в Европа.

Избата предлага винени турове и дегустации с обиколка на лозята и винарната (обикновено през работни дни). 

https://santa-sarah.com/